zebo_Bartlett+1.jpg)
Article about Marcos Cruz's Hyperdermis project published in INTRO
Bulgarian culture and life-style magazine, No 36, May 2007, p. 88
Архитектурата като организъм
текст: Теодора Василева
графики: Маркос Крус / marcosandmarjan
Маркос Крус е роден през 1970 в Порто, Португалия, в португало-немско семейство. Следва архитектура в Порто и Барселона, а по-късно в Bartlett School of Architecture в Лондон, и то при Питър Кук, основателя на известната през 60-те и 70-те години архитектурна група Архиграм. Досещаш се, че Маркос Крус е някой, който не се страхува да преминава граници. Такава е и архитектурната му визия за бъдещето – невероятно трансгранична, която трудно се описва с традиционните архитектурни термини. Това, от което винаги се е интересувал в архитектурата, е функцията на стената. Според него традиционната концепция при проектирането на жилища, при която ползването и организацията на “празното” пространство са водещи и при която от социална, политическа и функционална гледна точка ролята на стената е била сведена до тази на обикновена преграда, отдавна вече не е на мода. Според Маркос тази концепция е отстъпила пред визията за помещение от съвсем нов тип: “Аз смятам, че зад съвременните физически стени може да се открие много повече, а именно един разнообразен, обитаем свят от материална “стенност”. За това е важно да се анализира значението на връзките между човешкото тяло, стените и обитаемото пространство”.
Утопията за жилището като биотехнологичен организъм преследва Маркос Крус. И затова някогашният ученик на Питър Кук се опитва да привлече и други науки като например молекулярната биология, неврологията и нанотехнологията в създаването на една съвременна архитектура, която да е напълно в духа на нашето време.
В проекта му “Хипердермис” сградите оживяват и се превръщат в един интелигентен организъм, който реагира ситуативно и автономно както на живота в него, т.е. на обитателя си, така и на външните фактори като например климата. Помещенията са способни да регулират своя размер и материя и да ги нагласят според личните изисквания и моментното състояние на обитателя; стените мутират в обитаеми интерфейси и са същевременно мебели за сядане, за съхранение на вещи или средства за комуникация. А от външната обвивка излизат пипала с отвори обърнати към слънцето - една визия, която на моменти звучи много зловещо.
Според архитекта този обитаем мултифункционален интефейс предвижда пет различни вида ползване: “in-wall seats”, “relaxing cocoons”, “comminication suits”, “storage capillaries” и “gestural tentacles” в буквален превод съответно “седалки в стената”, “пашкул за релаксация”, “комуникационни костюми”, “капиляри за съхранение” и “мимични пипала”. Всъщност “in-wall seats” са вид мебели за сядане, които използват свойствата на интелигентните, запълнени с реактивен гел двупластови стени. Според позицията и движението на обитателя формата на стената се променя и се нагажда на телесната анатомия. “Relaxing cocoons” пък са един вид вградени легла. Те приличат по своята същност на матка - едно защитено място, на което обитателят може да се оттегли за възстановяване. Т. нар. “comminication suits” пък са дигитални “интерфейси”, в които обитателят може да влезе и в които временно един вид да облече вградените в стената електронни ръкави, в които са разположени микроскопични, оптични фибри и сензори. Те постоянно дават на тялото информация и свързват нервната и мускулната му система с глобалната дигитална мрежа. А пък променливите форми на т.нар. “storage capillaries” са всъщност една най-обикновена система от гардероби и складови помещения. Според Маркос Крус тя може да се сравни с разпределението на мазнините в човешката кожа: при прекалено много излишни вещи стените на сградата се разширяват и издуват. Най-накрая идват и т.нар. “gestural tentacles” – контролиращи окончания, които предпазват обитателя от смущаващи външни фактори. Те са изключително чувствителни, сравними със сензори за движение, оборудвани с контролни монитори; могат да отхвърлят нежелани действия.
С проекта си "Хипердермис" Маркос цели да развие у обитателя на едно подобно жилище усета му за архитектура. За да може да разшири диапазона от чисто човешко любопитство до желанието за докосване той експериментира с меки, лепкави дори неприятни материали, които в почти всяко едно нормално съзнание биха предизвикали отвръщение. Но това съзнание може да се промени когато архитектурата започне по-тясно да си сътрудничи с молекулярните науки и биологията, за да може живеенето в бъдеще да бъде по-ефективно и функционално, но същевременно и по-богато за сетивата ни, едно изживяване.
